Интервю с Боян Воденичаров

Интервю с Боян Воденичаров

Боян Воденичаров(1960) е пианист, композитор, импровизатор, музикален педагог. Роден е в София. Когато през 1979 г. е приет в Консерваторията, той вече е лауреат на конкурса в Сенигалия. Следват още лауреатски звания – през 1981 г. на конкурса “Бузони” и на конкурса “Кралица Елизабет” в Белгия през 1983 г. През 1986-87 година специализира при Леон Флайшер в Балтимор.

Изнася концерти в Европа, в Съединените щати и в Япония.
Свири на Валонския фестивал, на клавирния фестивал в Амстердам, на МИДЕМ.

Педагогическата му дейност започва от Консерваторията в София, продължава като преподавател по камерна музика в Кралската консерватория в Лиеж, после в Гент. Сега е професор по пиано и импровизация в Кралската консерватория в Брюксел. Канен е за жури на конкурса “Кралица Елизабет” през 2003, 2007 и 2010 г.
От години свири и изследва възможностите на старинни клавирни инструменти. Концертира и записва като солист и като камерен музикант. Негови композиции се изпълняват в България, във Франция и в Белгия.
Записва за радио и телевизия в Италия, Франция, Белгия, България и Холандия. Дискове с негови звукозаписи постоянно се откриват в каталозите на различни фирми.

Боян е рядък тип съвременен европеец. В това налудно време, когато всеки се е устремил да печели нещо – слава, пари, кариера, престиж, звания или всичко заедно, когато лакомията стана най-отличителният белег на “цивилизованите”, а и, както тъжно наблюдавам, и на тези, които се наричат интелектуалци, той е сред малкото личности, които все още вдъхват вяра, че човекът е умен и чувствителен съзидател, чието присъствие на планетата още носи красота и смисъл.

19 години Боян Воденичаров живее извън България. Или по-точно, живее и в Белгия, и в България. И не защото често идва тук. А защото по най-естествен начин участва в живота на своите приятели и познати. Участва с примера си, с делата си, с културата си, с музиката си. Със себе си.

Хуманизмът му, неспокойствието му като гражданин и като музикант, начинът, по който работи, търси своите истини, сякаш са някакъв постоянен коректив за другите. За мен. Затова никога не бих пропуснала възможния разговор с него. А и от 2007 г. едва сега отново случаят ми го даде.

Коментирай