Вихрушка

Вихрушка

Необходимо ли е да се оглеждаш в очите на човека до теб, за да разбереш кой си всъщност? Дали наистина си това, което другите виждат в теб? Трябва ли някой да те погледне, за да почувстваш, че живееш? Както е казал британският философ Джордж Бъркли, един обект наистина съществува, само ако някой е там, за да го види или усети – “Да бъдеш означава да бъдеш възприеман”.

от Йерун ван ден Берх

Превод Нина Сиракова
Постановка Александра Петрова
Сценография Десислава Банкова

Участват Димитър БаненкинРосица АлександроваРада КайряковаБоян Арсов

Оказва се, че да си част от перфектното семейство изисква усилена работа, особено когато семейната идилия трябва да е убедителна не само за другите, но и за теб самия. Майка, баща, син и дъщеря се впускат в сложен танц по тънкия лед на истината и фикцията. В деня на своя 45-и рожден ден майката още вярва във вечната младост, бащата крие голяма тайна, а децата воюват за свободата сами да решават съдбата си. Семейното тържество се завихря – обезоръжаваща буря от мечти, спомени, любов, пропуснати възможности и комични ситуации. Промяната е точно под носа ни, обаче лесно отвикваме да се вглеждаме внимателно.

„Вихрушка“ е история за реалността и нейното отражение, пиеса за семейството като огледало на представите ни за това каква е нашата идентичност. За постигането на вътрешна свобода. За потребността наново да намериш дом и копнежа да принадлежиш. За нуждата рутината да бъде взривена на хиляди парченца. А когато това стане, се ражда един кратък миг, в който изграждането на „нов ред” е постижимо.

Коментирай